За да бъда честна, не успях да изгледам цялата церемония. При вида на давещата се в коктейл от сълзи, лиги и преструвки Марион Котилард ръката ми неусетно се озова на мишката, чиято стрелкичка също така неусетно се оказа върху бутона за спиране. Тъй че ще скипнем частта с ‘колко яка рокля носеше Кийра Найтли и колко е готина новата прическа на Джони Деп’.
Оскарите тази година, с малки изключение, си бяха съвсем заслужени, имайки предвид номинациите. Както винаги имаше и някои, ако не нелепи, то поне леко странни ‘фаворити’. Като Juno например, който въпреки претенциите си за дълбок замисъл и невероятен диалог не е нищо повече от добра комедия. Juno взе статуетката за оригинален сценарий, която според мен трябваше да отиде при Lars and the real girl, който е много повече от добра комедия. Чудно как ли би изглеждала кукла в номинациите за поддържаща женска роля? 
Другият ми повод за почуда беше победителката именно в тази категория - Тилда Суинтън за Michael Clayton. Само аз ли не усетих някакво невероятно присъствие/внушение или каквото там се изисква за Оскар? Все още не мога и да си обясня какви са причините да се номинират (че и да печелят!) филми като The Bourne Ultimatum и American Gangster, който е меко казано скучен (и навява спомени за Munich :p).
Но стига хейт. Най-много награди отидоха при безспорно най-добрия филм - No country for old men. Филмът ми хареса около 8 пъти повече, отколкото очаквах, всички играят перфектно, действието се развива плавно, но в никакъв случай мудно, завършекът е достатъчно задоволителен. А Хавиер Бардем вече е икона. Другите победители, на които доста се зарадвах бяха Дарио Марианели за музиката на Atonement и The Counterfeiters за чуждестранен филм. Ако сте пропуснали да гледате последния, горещо препоръчвам да го направите при първа възможност. Оскарът за главна мъжка роля отиде при Даниел Дей Луис и е напълно заслужен в сравнение с ‘конкуренцията’, което пък ме кара да се замисля не трябваше ли да присъства там и Брад Пит за ролята си на Джеси Джеймс. Но.. другата година повече. Под ‘повече’ се надявам на някой и друг азиатски филм, повече реални кандидати за номинации и Оскар за Хийт Леджър.
А пък отдолу можете да видите точно колко нелепо изглеждат хора, сдобили се с най-важната кукла в живота си:
the winners
and Lars
Filed under: Uncategorized
Windy