He was a quiet man

hewasaquietman.jpgКрисчън Слейтър стана известен покрай ролите си на аутсайдери. Вярно, звездата му изгря с “Името на розата”, но киноманите май предпочитат да го помнят в роли на самотници: като в “Истински романс”, където беше запален фен на кунг-фу филмите и комиксите; или пък в Heathers, където заедно с Уинона Райдър избиваше съучениците си. Ако си падаш по гореспоменатите филми и превъплъщенията на Слейтър в тях, то тогава този със сигурност ще ти хареса.

Крисчън Слейтър е неузнаваем и далеч от определението “печен”, с което се описват героите от по-известните му филми (Код “Счупена стрела”, “Много лоши неща”, “Мокри пари” и т.н.). Невротичен, плешив, късоглед и свикнал да разговаря със златната си рибка, героят на Слейтър също размахва пищов, но в това няма нищо печено или героично, а по-скоро жалко. Филмът следва актуалната  в САЩ тема писна-ми-от-живота-що-не-взема-един-пистолет-и-не-изпозастрелям-всичките-си-колеги/съученици. В интернет He was a quiet man се определя като смесица между комедия и драма- и наистина е можело да стане много готин хибрид - но Слейтър влиза здраво в кожата на невротизирания си герой и превръща сюжета в една доста кофти история. Разбира се, филмът страда от типичните сладникави залитания, характерни за американските продукции, а изненадата е съседката за секс Елиша Кътбърт, която се справя добре и също придава известна атмосфера.

2 Responses to “He was a quiet man”

  1. Не мога да разбера защо за филми пишат, все хора, които не ги разбират същите тези филми.
    “но Слейтър влиза здраво в кожата на невротизирания си герой и превръща сюжета в една доста кофти история.” Аз пък си мислех, че актьорите трябва да влизат в ролята на героите си, странно.

  2. В случая не разбирам от граматика - просто в бързината съм написал недосмислица. Добре че не работя нещо в сферата на езикознанието - като вестникар например. А иначе филмите много ги разбирам - пише ми го в профила. Така че пробвай да ми дърпаш пишлето за нещо по-съществено

Leave a Reply