he smiles often but he never laughs

Този филм е невероятен!

A филмът всъщност е пиеса. Всичко започва през 1979, когато Хю Уилър прави адаптация на написаната от Кристофър Бонд пиеса за Бродуей. Мюзикълът естествено жъне успехи и така се стига до заснемането му през 1982 от Тери Хюс за телевизията. Ролята на Суини в тв версията се изпълнява от Джордж Хърн, който съвсем заслужено взима Еми за изпълнението си. Още по-впечатляваща е Анджела Лансбъри в ролята на г-жа Ловет. Тази жена може да те убие от смях, умиление и възхищение едновременно.

А какво се случва? Историята в общи линии е същата, а и сценаристът и на двете места е Хю Уилър, тъй че не се чудете защо ги слушате отново тези песни, ами им се насладете пълноценно. Това, което много ми хареса е, че има доста комични моменти, които са спестени във Бъртън/Деп версията. Героите са доста различни. Много бих дала да имам възможността да гледам пиесата на живо. При всичките усилия, времетраене, пееене, игра и напрежение, да направиш такова изпълнение е възхитително. Представям си какъв ли би бил резултатът 25 години по-късно с всичката нова техника, декори и възможности за грешки. Това, на което се надявах и получих беше един по-одухотворен Суини. Омръзва да гледаш някого с една и съща физиономия 2 часа и половина все пак. А пиесата е тъкмо толкова. 2 часа и половина, в които не можах да откъсна очи. Защо така можете да проверите на някой по-голям екран и добро озвучаване

А любовната история.. Е, тук присъства