Резултатът от едно филмово ревю обикновено е или никакъв или напълно отказване на читателя от гледане на въпросния филм. Искрено ми се искаше да не е такъв случаят с Другата Болейн и да призная пред себе си, че слабите ми очаквания са плод единствено на излишните ми напоследък претенции. Но този филм беше по-разочароващ и от слабите ми очаквания. Наблюденията ми от точно 56 минути гледане са:
- Джъстин Чедуик трябваше да се придържа към сериалите и да направи някакъв сериал по подобие на The Tudors (който е в пъти по-добър впрочем), където да развива безумните мeлодрами от романа за Мери и Ан.
- въпросният роман, по който е правен филма трябва да е супер зле, ако сценаристът действително го е следвал точно.
- сценарият е много слаб. Толкова плоски реплики, спокойно биха се вписали и в бразилска сапунка.
- трудно е за вярване, но единственото, което пречи на Джонатан Рийс Майерс да бъде по-добрият Хенри от Ерик Бана са 20тина килограма. Не че не съм доволна. Един час по-късно именно Ерик Бана ми се струва съвсем удачна причина да не съжалявам за изгубеното време.
- пред камерата постоянно се вееха престилки, поли, храсти, коне и всякакви простотии, които ‘преминаваха’. Не знам ефект ли е било, ама не беше никак забавно.
- дори да оставим настрана абсолютните измислици под съвсем реални имена и не съвсем логичните действия/държане на притежателите на тези имена, никак, ама никак не уважавам филми, които се опитват да ти втълпят симпатии, нагласи и несъществуващи факти още с първите си минути. Може и аз да съм пристрастна, но поне знам защо и се опитвам да погледна обективно.
Това, което ми хареса бяха актьорите – всички се справиха прилично, макар да имаше доста нелепи сцени, но за това отново трябва да виним сценариста. В общи линии – не, не ми хареса.
Filed under: Ревю
