Никога не е късно да станеш жертва на маркетинговото кино.
Идеята на “Технополис” и други големи вериги да пробутват застояли дивидита не е толкова лоша - наскоро за 2 лева се сдобих с “Чопър” и “Убийство!”, а в “Метро” намерих цялата колекция български класики, които 24 часа най-безсрамно пусна със съботните си броеве.
“Обществена собственост” ми попадна случйно и нали трябва да съм много навътре с генгста киното веднага си го взех - струваше 2 левчета
- и заедно с градски транспорт, двулитровата бутилка “Славена” и мечтите за кола на старо от Германия сигурно подсказват накъде съм тръгнал.
Изненадах се, че при толкова рап звезди, набухани във филма, за него не се е чуло нищо досега. След като го изгледах, разбрах защото това е така.
Лентата е пълна трагедия. Представи си някой от клиповете на страшните негра от Бронкс, разтеглен до 90-минутна тъпотия, в която хората се избиват, говорят, мълчат и изобщо действат без никаква логика. Всички актьори, доколкото разбирам, са певци на “Рокафела” (лейбъла на Джей Зи) и през цялото време се държат все едно ги дават по MTV. Добрата новина е, че вече има с кого да сравняваме Арнолд Шварценегер - актьорската игра в “Обществена собственост” е сведена до ниво размахване на пистолети и мръщене на джуки - все едно актьорите ги изтезават на електрически стол или ги карат да позират за снимки в български сайт за запознанства. На моменти действието става толкова абсурдно, че те хваща параноята дали пък не се превръщаш в шизофреник и си почнал да губиш връзката с истинския свят. Това всъщност е и най-забавното в целия филм, и ако имаш по-здрави нерви, нищо чудно да го догледаш до края.
Всъчщност филмът промотира “Рокафела” и цялата империя (в рапърския жаргон на бизнеса се казва империя, на жените - кучки, а генгстърите по принцип не четат блогове), но го прави по доста нелеп начин. Много по-добри примери могат да се посочат с “полубиографичните” филми на разните там Еминеми и Фифти сентове.
Единственото утешение в целия буламач е Джей Зи, който явно е надушил каква чорба с лайна се готви в компанията му. Появява се за около 2 минути и говори безсмислици, но въпреки това май прави най-добрата роля в сравнение с колегите си. С което доказва и неизбежния извод - този филм е толкова слаб, че колкото по-малко си замесен в него, толкова по-добре.
Filed under: So Bad It's Good
Поради невъзможността да коментирам където и да било другаде,ще се наложи да е тук.Супер як блог,но,фък,пишете по-често.Иначе браво,браво,наистина радвате.