Не се сдържах
Като продължение на ентрито на Петров – няколко невероятни филма, „правени по истинска история“.

Catch me if You can разказва историята на Франк Абъгнейл, който за 6 години през 60те успява да открадне 2.1 милиона долара във формата на фалшиви чекове. Едва навършил 18, Франк се представя за пилот, учител, лекар, войник, сменя десетина имена и се превръща в най-младият престъпник, оглавявал списъка за най-търсени фалшификатори на ФБР. През 2001 под режисурата на Стивън Спилбърг, Леонардо ДиКаприо изиграва ролята на Франк в Catch Me if You can, където играе на котка и мишка с измисления агент на ФБР Карл Харнати (Том Ханкс). Всички се справят отлично и дори за малко да вземат 2 Оскара.

През 1999 година полският пианист и композитор Владислав Шпилман издава автобиографичната си книга „Пианистът“, в която описва ужасът, който е преживял през Втората Световна Война, загубата на семейството си и късмета и случките, помогнали му да оцелее. След като прочита книгата Роман Полански разбира, че това е сценарият, който винаги е чакал (самият Полански прекарва известно време в Краков и макар да успява да избяга, по същото време немците убиват майка му в Аушвиц). През 2002 излиза The Pianist, който напълно следва книгата като дори оригиналните имена на героите са запазени. Ролята на Шпилман изиграва Ейдриън Броуди при това толкова убедително, че взима Оскар.

Със сигурност си спомняте въздействащото превъплъщение на Хилари Суонк в момичето-момче Брендън Тийна в Boys don’t cry. Историята отново е тежка – Тийна Брендън е момиче, опитващо се да избяга от пола си – носи косата си къса, прикрива гърдите си, държи се като момче и успява дори да се влюби в друго момиче. Всичко върви почти добре, докато част от новото й обкръжение не разбира ‘измамата’. Тина е изнасилена, подава жалба в полицията и като отмъщение за тази си постъпка в новогодишната нощ на 1993, бива застреляна.

Monster е базиран на историята на проститутката Айлийн Каръл Върнос, която, работейки на улицата, убива 7 мъже под предлога, че са се опитвали да я изнасилят. Чарлийз Терон играе Айлийн така, че да започнеш да й симпатизираш по някое време. И макар самият филм да е доста разкрасен, Айлийн Върнос наистина е имала изключително тежък живот. Изнасилвана като малка, бременна на 14 и принудена да проституира, напълно разбираемо става собственото и желание да бъде екзекутирана. Желание, което и се осъществява на 09.10.2002

Finding Neverland е филм за създателя на Питър Пан – Джеймс Матю Бари и отношенията му със синовете на Силвия Дейвис. Един от синовете на Дейвис – Питър дава и името на летящото момче, борещо се с пирати, украсяващо не една и две детски възглавници по цял свят. Тук доколко филмът следва истинската история не е важно, защото гледайки го това просто няма значение. Джони Деп, Кейт Уинслет, Фреди Хаймор и една приказна история.

Когато преди няколко години гледах историята за група симпатични баби, съблекли се дибидюс за страниците на календар (всичко това с благородна цел естествено :р), никога нямаше да предположа, че именно този филм е правен по истинска история. Календарните момичета, обаче, са си съвсем истински. След като съпругът на една от тях умира от левкемия, на тях им идва щурата идея да направят календар като тези на Плейбой, за да съберат пари за борба с левкемията. Вместо знойни манекенки, обаче, на страниците на календара се изтипосват те самите, навсякъде придружени от слънчоглед, превърнал се в символ на начинанието. Всичко това, естествено, се случва в Англия (къде другаде?
) през 2000 и 3 години по-късно е заснето под името Calendar Girls.
Засега това, като се ориентирам доколко известни са тези филми и си припомня още любими ‘based on true story’ – тогава още